Ник Вуйчич – човекът изпълнен с надежда и сила

 > „Ако успея да окуража и да вдъхна надежда дори на един човек, тогава моята мисия в живота е свършена успешно.” > > - Ник

Ник Вуйчич е роден без крака и ръце, но и за секунда да не ви е дошло на ум да го съжалявате. Ник показва на всички ни, какво е да живееш истински пълноценен жиовт, без да се съобразяваш с лимитациите, които природата или съдбата ни е наложила.

Изключителният австралиец, който дълги години живее в Брисбън, Куинсленд е роден на 4 декември 1982 г. По време на бременността на майка му, нищо не е говорило, че детето й ще се роди с някакъв физически недъг. Майка му е медицинска сестра и е знаела много добре как и какво да прави, докато е била бременна с Ник Когато бебето се появило без ръце и крака докторите били шокирани, нямали никакво обяснение, и не очаквали детето да оцелее. И до ден днешен не се знае причината за физическото състояние на Ник.

Изключителният австралиец, който дълги години живее в Брисбън, Куинсленд е роден на 4 декември 1982 г. По време на бременността на майка му, нищо не е говорило, че детето й ще се роди с някакъв физически недъг. Майка му е медицинска сестра и е знаела много добре как и какво да прави, докато е била бременна с Ник Когато бебето се появило без ръце и крака докторите били шокирани, нямали никакво обяснение, и не очаквали детето да оцелее. И до ден днешен не се знае причината за физическото състояние на Ник.

„Беше трудно, понякога беше непоносимо, но това, че бях в едно училище с останалите нормални деца беше най-хубавото нещо, което моите родители направиха за мен” – споделя Ник.​ - Ник

Ник има малък израстък на мястото на левия си крак, с негова помощ балансира, скача, движи се, пише, държи химикалка и върши хиляди други неща. „Наричам го – моята пилешка палка” – шегува се Ник и добавя „Бих бил изгубен без него”. „Например, когато съм във водата, всъщност моето тяло се носи свободно, тъй като е 80% бели дробове, и моята пилешка палка служи, като витло.”

Това, което Ник може и да няма, като части от тялото си се компенсира 100-кратно с духа, смелостта, мирогледа, чувството за хумор, и невероятния начин на живот, който води той. Ник Вуйчич играе футбол, плува, сърфира, играе голф, а също мотивира и помага на милиони хора по Земята.

Никой не би повярвал, че Ник може и ще има приятелки, но те са факт, и Ник дори се оженва за момичето на мечтите си. Неговият добър приятел-журналист Стийв Апел споделя, че Ник е много скромен и никога не би се хвалил, но е имал предложения от много жени.

Въпреки невероятния дух, с който Ник израства, неговото детство е много трудно. Родителите му решават да не го изпращат в училище за хора с увреждания, а в училище със съвсем нормални деца. Ник мечтаел да бъде, като всяко друго дете и да ходи в едно училище с останалите деца. Точно там, обаче Ник Вуйчич се запознава със злобата и лошия характер на хората.

Малтретиран, отхвърлян, тормозен от другите Ник понякога загубвал надежда, но винаги до него били родителите му, които го окуражавали и му помагали със съвети да говори с децата, да им покаже, че е като тях, и да си намери приятели. След време – точно това се случва – Ник успява да покаже на съучениците си, че е страхотно дете и бързо става любимец на връстниците си.

Баща му го научава да плува, още докато е бебе, а по-късно показва на шестгодишният Ник как да използва клавиатурата с малкият си израстък.

Майка му изобретява специално приспособление, с което Ник може да държи химикал и молив, и да пише.

Днес Ник Вуйчич има завършено образование в областта на „Финансовото планиране и Недвижимите имоти”.

Когато е едва осем годишен Ник е отчаян и иска да сложи край на живота си. На десет се опитва да се удави, но Бог има друг план за него

„****Чувствах, че животът ми няма смисъл – а когато нямаш смисъл, няма и как да намериш силите да продължиш****” – признава Ник. С помощта на семейството си, приятелите си и вярата в Бог, обаче Ник успява да преодолее всичките моменти на депресия, и да стане международен символ на триумфа на човешката воля, и смелост. Днес, Ник пътува в много страни, като мотивиращ лектор и помага на много хора да осъзнаят смисъла на живота си, и да бъдат силни, и смели пред всичко, което съдбата им поднесе.

„Когато бях на 13 години попаднах на статия за човек с увреждания, който бе успял да постигне невероятни неща в живота си и да помага на другите хора. Тогава осъзнах защо Бог ме е направил такъв – тогава осъзнах смисъла на моя живот – да дарявам надежда на другите. Наистина беше невероятен момент – тогава реших, че ще посветя живота си на това да окуражавам хората, да им вдъхвам смелост и да им помагам. ” – разказва Ник и продължава – „Реших да бъда благодарен за това, което имам и да не хленча за нещата, които нямам. Поглеждам се в огледалото и си казвам – знаеш ли Ник, хората са прави – ти наистина нямаш ръце и крака, но никой, никога няма да може да ти вземе този поглед и усмивка, с които озаряваш близките си.”

Ник Вуйчич притежава и невероятно чувство за хумор. „Когато децата ме гледат уплашено и ме питат – какво ти се се случило, аз отговарям… Прекаляване с пушенето” – смее се Ник – „А веднъж бях в кола и една мацка в съседен автомобил ме заглеждаше и тъй като виждаше само главата ми реших да се измайтапя с нея и се завъртях целия на 360 градуса… Очите й станаха огромни и устата и се отвори в ужас – и след това тя бързо натисна газта и изчезна. „

Ник започва да обикаля света през 2008 г. и се среща с майсторката-сърфистка Бетъни Хамилтън на Хаваите. Едната ръка на Бетъни е била отхапана от акула, когато тя е само на 12 г. „Тя е невероятна” – споделя Ник – „Тя ме научи как да карам сърф и честно казано от начало бях уплашен до смърт, но после се научих да хващам вълните наистина добре.” Ник бързо се научава как да прави 360 градусови завъртания на дъската – нещо, което никой друг не е правил в историята на сърфинга.

„Аз винаги насърчавам хората да се изправят, след като паднат и да продължат напред. И винаги, винаги да обичат себе си – такива, каквито са.” – казва Ник Вуйчич

„Беше трудно, понякога беше непоносимо, но това, че бях в едно училище с останалите нормални деца беше най-хубавото нещо, което моите родители направиха за мен” – споделя Ник.